CONNEXUS 2026 във Варна: Изкуственият интелект, индустрията и технологиите като двигател на бизнеса
Тридневният Черноморски технологичен форум CONNEXUS 2026 събра представители на бизнеса, технологичния сектор, научните и образователните среди и институциите, за да постави на дневен ред един от най-важните въпроси пред съвременната икономика: как новите технологии да се превърнат в реално конкурентно предимство за компаниите и регионите.
От 5 до 7 октомври 2026 г. Варна беше домакин на първото издание на CONNEXUS – Черноморски технологичен форум. Събитието се проведе в хотел „Черно море“ под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова и обедини представители на бизнеса, международни експерти, предприемачи, изследователи и публични институции.
Организатори на форума бяха ИКТ Клъстер – Варна, Община Варна, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, BRAIN++ – Българската фабрика за изкуствен интелект, и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.
За „Гласът на индустрията“ участието във форума беше възможност да проследим дискусиите за изкуствения интелект, автоматизацията, дигиталната трансформация и приложението на новите технологии в производството, бизнеса и морския сектор.
Ден първи: Новите технологии и възможностите за растеж
Първият ден постави основата на основния разговор на CONNEXUS 2026 – как технологиите могат да подпомогнат икономическия растеж, да повишат ефективността на компаниите и да създадат нови възможности за развитие на Черноморския регион.
Във фокуса бяха изкуственият интелект, технологичният суверенитет на Европа и трансформацията на индустрията. Това са теми, които излизат далеч извън рамките на технологичните компании. Те засягат производителите, доставчиците, малките и средните предприятия, образователните институции и публичния сектор.
Един от съществените въпроси е как България може да развива собствен технологичен капацитет, да използва научния си потенциал и да превръща иновациите в работещи решения за бизнеса.
Това изисква не само инвестиции в технологии, но и сътрудничество между компаниите, университетите, изследователските организации и институциите. Именно подобна връзка между различните участници в икономиката беше сред водещите идеи на форума.
Ден втори: От изкуствения интелект към реалните бизнес приложения
Вторият ден на CONNEXUS 2026 беше насочен към практическото внедряване на изкуствения интелект, автоматизацията и технологичните решения в ежедневната работа на организациите.
Сред лекциите, които посетихме, особено впечатление направи представянето на Тодор Маджаров от MEAVO, посветено на изграждането на единна корпоративна платформа за шест месеца.
Една платформа за цялостните процеси в компанията
Примерът на MEAVO показа как чрез изкуствен интелект и интегрирани информационни системи могат да бъдат обединени различни процеси в една организация – от веригата на доставки и производството до продажбите и обслужването на клиентите.
Подобен подход поставя важен въпрос пред съвременния бизнес: как информацията, която често е разпределена между различни системи и отдели, да се превърне в общ ресурс за управление и вземане на решения?
Когато данните и процесите са свързани, възможностите за проследяване на работата, откриване на проблеми и оптимизиране на ресурсите се увеличават. Това е особено важно за производствените предприятия, където доставките, производственият график, наличностите и сроковете за изпълнение са взаимно зависими.
Технологията има най-голяма стойност, когато решава конкретен проблем и подобрява работата на цялата организация, а не когато се използва самоцелно.
От AI инструменти към автономни агенти
Друг важен акцент беше лекцията на д-р Артур Кордон от Kordon Consulting – „Приложен бизнес AI: от Тъмните векове към агентното бъдеще“.
Темата за AI агентите очертава следващ етап в развитието на изкуствения интелект. Освен да генерират текст, изображения или анализи, подобни системи могат да бъдат използвани за изпълнение на последователности от задачи, обработване на информация и подпомагане на бизнес процеси.
Това отваря възможности за автоматизация на дейности, които досега са изисквали значителна ръчна работа. Наред с потенциала обаче остават въпросите за надеждността, контрола, качеството на данните и отговорността при вземането на решения.
Мартин Куванджиев разгледа връзката между блокчейн, финтех и изкуствен интелект, поставяйки тези технологии в контекста на следващата вълна от иновации.
Дигитализацията изисква и сигурност
Наред с възможностите за оптимизация, вторият ден обърна внимание и на отговорното внедряване на AI.
Ева Петрова, маркетинг мениджър, и Кристиан Илиев, главен директор по AI в Ardes.bg, участваха в дискусията за ролята на хората, процесите и данните при внедряването на изкуствен интелект.
Киберсигурността също беше сред основните направления. Старши комисар проф. д-р Илин Савов, ректор на Академията на МВР, постави акцент върху киберпревенцията, човешкото поведение и устойчивостта на бизнеса в дигитална среда.
Физическите аспекти на сигурността на данните бяха разгледани от Александър Минчев от Абиликс и Ивайло Конев от Нетера, а Йоана Колева обърна внимание на ролята на длъжностното лице по защита на данните в контекста на изкуствения интелект.
Тези теми показват, че дигиталната трансформация не се изчерпва с избора на софтуер. Тя изисква ясни правила, защита на информацията, подготвени служители и устойчиви процеси.
Роботика, интелигентни системи и смарт земеделие
Автоматизацията беше друг съществен акцент във втория ден.
Проф. Teade Punter от Университета за приложни науки Fontys в Айндховен, Нидерландия, представи темата за интеграцията на интелигентни системи. Mitsuru Horinouchi от посолството на Япония в България запозна участниците с японския подход, основан на концепцията „Общество 5.0“.
Програмата включваше още примери от Renesas, представени от д-р Георги Николов, от Robotoplus с участието на техническия директор Константин Динев и от ONDO, представена от съоснователя и управител Илия Йорданов, с акцент върху внедряването на AI в земеделието.
Общото между тези направления е стремежът към по-интелигентни, свързани и автоматизирани системи. Технологиите могат да намерят приложение както в производствените линии и електронните системи, така и в управлението на земеделски процеси.
За индустрията това означава възможност за по-добър контрол, по-висока производителност и по-ефективно използване на ресурсите.
Финансиране, международни пазари и морски технологии
Вторият ден засегна и въпроса как компаниите могат да финансират иновациите и да развиват дейността си извън националния пазар.
В програмата бяха включени възможностите за финансиране чрез Националния иновационен фонд, инструментите на Агенцията по заетостта и Фонда на фондовете, както и подкрепата за износ чрез Българската агенция за експортно застраховане. Модератор на този блок беше д-р Бойко Таков, директор на ИАНМСП.
Особено значение за Варна и региона имаше направлението, посветено на морските технологии.
Сред темите бяха приложението на AI в корабостроенето, дигитализацията на данните в корабния мениджмънт, автономните морски системи и бъдещето на автономните кораби. Участваха представители на МТГ „Делфин“, Истанбулската индустриална камара, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Unity Ship Management, Pontic Dynamic и Истанбулския технически университет.
Морският сектор е естествено направление за развитие на технологични решения във Варна. Съчетаването на инженерни компетенции, образование, индустриален опит и дигитални технологии създава предпоставки за нови продукти, услуги и международни партньорства.
Ден трети: Какво следва за бизнеса, AI и дигиталната трансформация?
Заключителният ден на CONNEXUS 2026 продължи темата за практическото приложение на технологиите, като постави акцент върху оптимизацията на бизнес процесите, дигиталния маркетинг, международното сътрудничество и дългосрочната трансформация на компаниите.
Оптимизация на процесите и нови възможности за бизнеса
В програмата бяха включени теми като използването на AI за създаване на продукти и услуги, приложението на AI агенти в снабдяването, управлението на данни за изкуствен интелект и интегрирането на технологични решения в организациите.
Сред лекторите в този блок бяха Цветан Русимов от „Империя онлайн“, Dominik Petek от ProCom, Звезделин Борисов от BRAIN++ и Теодор Ставров от „Лирекс БГ“.
Тези теми са особено важни за предприятията, които търсят начини да намалят административната тежест, да подобрят координацията между отделите и да използват по-пълноценно наличните данни.
AI променя и начина, по който бизнесът достига до клиентите
Дигиталният маркетинг също беше сред направленията на третия ден. Програмата включваше теми за изграждането на доверие в ерата на изкуствения интелект, бъдещето на маркетинга, превръщането на съдържанието в конкретни действия и ролята на LinkedIn за професионалната репутация.
Сред участниците бяха Николай Петканов от Mbrand, Николай Вълев, Александър Гошев от Netpeak и Małgorzata Brzoska. Станислав Фотев от „Хайделберг Матириълс Девня“ АД представи и темата за вътрешното предприемачество.
Това направление свързва технологиите с един от основните въпроси пред всяка компания: как да достига до подходящите клиенти, да изгражда доверие и да превръща добрите идеи в устойчив бизнес.
Международно сътрудничество и търговски възможности
В паралелната програма на третия ден бяха разгледани възможностите за търговия между България и Обединеното кралство.
Участниците обсъдиха тенденциите в двустранните търговски отношения, възможностите за бизнес партньорства и практически примери от местни компании. В програмата бяха включени представители на Британското посолство, Британско-българската търговска камара, EasyPay и Axiomy.
Международният обмен е важен елемент от развитието на българските предприятия. Достъпът до нови пазари, партньорства и технологичен опит може да подпомогне както утвърдените компании, така и организациите, които тепърва развиват иновативни продукти и услуги.
От дискусиите към пътна карта за дигитална трансформация
В заключителната част на официалната програма беше предвидено формулиране на препоръки и пътна карта за дигиталната трансформация на бизнеса.
В дискусията трябваше да се включат представители на науката, технологичния сектор, публичните институции и бизнеса, сред които доц. д-р Марияна Тодорова от БАН, инж. Пламен Китипов от Община Варна, Емил Цанков и Светослав Стаменов от ИКТ Клъстер – Варна, Руслан Стефанов от Фондация ПИК, проф. Симеон Стоянов от BRAIN++ и проф. д-р Йордан Сивков от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Тъй като не успяхме да присъстваме на тази заключителна дискусия, не представяме нейни конкретни изводи или решения като лично наблюдавани. Включването ѝ в обобщението обаче е важно, защото именно формулирането на практически препоръки и координирани действия е една от ключовите стъпки от обсъждането на технологиите към реалната им употреба.
Какво означава CONNEXUS 2026 за българската индустрия?
Един от важните изводи от тридневния форум е, че дигиталната трансформация не е изолирана задача на IT отдела. Тя засяга производството, снабдяването, продажбите, управлението на данните, киберсигурността, обучението на служителите и стратегическото развитие на компанията.
За българските производствени предприятия това означава необходимост да търсят решения, съобразени с конкретните им процеси и потребности. Не всяка технология е подходяща за всяка организация, а успешното внедряване изисква ясна цел, надеждни данни, подготвени хора и измерим резултат.
Изкуственият интелект и автоматизацията могат да подпомогнат оптимизацията на производството, управлението на ресурсите и планирането. Но за да се превърнат в конкурентно предимство, те трябва да бъдат свързани с реалните бизнес цели.
Не по-малко важни са образованието, развитието на инженерните компетенции, достъпът до финансиране и сътрудничеството между бизнеса, науката и институциите.
За Варна и Черноморския регион това сътрудничество има особено значение. Регионът разполага с индустриални предприятия, морски бизнес, университети и технологични компании, чието взаимодействие може да създаде нови възможности за иновации и икономически растеж.
„Гласът на индустрията“: Технологиите имат стойност, когато решават реални проблеми
Участието ни в CONNEXUS 2026 беше възможност да проследим различни гледни точки към технологичната трансформация и връзката ѝ с реалния бизнес.
За нас е важно да представяме не само новите технологии, но и хората, инженерните решения и предприятията, които стоят зад тях. Защото бъдещето на индустрията се изгражда не само с иновации, а и с практически знания, инвестиции, сътрудничество и способност новите решения да бъдат внедрявани успешно.
CONNEXUS 2026 постави тези въпроси в центъра на разговора между бизнеса, науката, институциите и технологичния сектор. Следващата стъпка е идеите и препоръките да намерят своето приложение в конкретни проекти, партньорства и работещи решения.
„Гласът на индустрията“ продължава да следи развитието на българската индустрия, инженерните технологии и иновациите, които променят начина, по който работим и произвеждаме.
Материалът е изготвен на базата на лични наблюдения от посетените сесии и официалната програма на CONNEXUS 2026. За частите от програмата, на които не сме присъствали, е представена информация за предвидените теми и участници, без да се приписват непроверени изводи на лекторите.